Минчо Минчев: Боли ни! Човекът, на когото дадохме доверие, гради позорния пантеон за черни души!
Минчо Минчев
И листо от репей не стига
Не е присъщо на „ Нова Зора “ да замълчава.
Особено за събитие, което има капацитета на ново, този път може би съдбовно помрачение.
В края на предходната седмица, след дълги усилвания, след гумени отскоци и секрети знаци дочакахме, както се споделя, най-накрая маймуната да се качи на клона. И се видя, че и с листо от репей не може да бъде скрита срамотността на един гол масонски за@дник.
Голотата на показаната от високо „ програсивност “ лъсна и от всичко прочетено и изговорено, от лъскавата суматоха и пищност на събитието може да бъде изчислен и високият залог на дълготрайните проекти на Посолството.
Никой не ни е крив, задето сякаш всичко бяхме теглили и претеглили, сами бяхме повярвали и вярвахме, че и призовавахме и други да имат вяра в генерала на успеха, който няма да излъже народа. И като че ли бяхме не запомнили кой, за какво и тъкмо по кое време раздава белязаните карти на плануваното ни с ледена прозорливост и студенина бъдеще и дни на тествания.
Един лъч от неумиращия български ден обаче се опитваше въпреки всичко да пробие мастиления мрак на подозренията. Нали човек има вяра изначално в положителното, а неприятното самичък си го прави. Днес е малко да кажем, че ни боли душата. Така боли и сърцето, когато небето е ниско, а дълго си чакал да се покаже на хоризонта гневното слънце на вярата.
Човекът, който бяхме въздигнали и в военачалник на доверието с наивната религия, че таман той носи знака на едно ново българско начало, изстрадано и жадувано от изтерзания български народ, показа най-накрая своите хрумвания и бойна рат, с цел да се разбере, че и най-късната пролетна слана не може да попари толкоз доста незастраховани против бедствия български души. Та тези хора не си поплюват! Две трети от народа ни е изминал сред необятните пръсти на тяхната напредничавост! Те нямат ни сърце, ни душа, ни ухо за несвършващата тъжба на народа ни. Така слепена, „ генералщабната карта “ на техните планове значи, че интервенцията по анихилирането на България и българския дух ще продължи с ноу-хауто и изкуствения разсъдък на две висши военни академии. И че „ сън е бил, сън е бил “ свистящият вятър в крилата на възхода на стъмнените хоризонти на българската орис.
Нека ни опровергае времето, само че ни се коства, че на 19 април единствено ще бъде запълнен описът на претендентите в позорния мавзолей за черни души.
